Да ми се случиш

Да ми се случиш

Не искам нищо.

Не искам погледите ти,не искам думи.

Дори когато те виждам, не искам.

Защото ми е трудно.

Честно казано - боли ме,

и не - не си затворена врата.

Все се мъча там да те заключа...

но не мога.

В тебе е ключа.

Виждам те за пет минути,

а след това си с мене дни подред-

в мислите ми, във съня ми,

изчезни!

Казвам ти, недей!

Не смей да ми предлагаш

да се връщам,

искам те, но не така.

Недей да гледаш сякаш

жертва си,

защото ти си тръгна.

Аз не можех да те спра.

Сега ме наблюдаваш и се чудиш,

какво ли беше с мен.

Казвам ти,недей да мъчиш

и мен,и себе си,и нея!

Преди остани

След разделите се чувстваме опустошени.

Ограбени и неразбрани. 

Задаваме въпроси, гадаем отговори,

и все сме тъжни. И нещастни.

Накрая се запитваш...това ли са очите,

които искаш да те лъжат.

Това ли е човекът от мечтите ти.

Във тишината няма звук,освен 

плачещата ти душа.

Спаси я.

Тя отговори търси.

А пък времето все не лекува,

безмилостно е. Няма край.

Във този малък свят въртим се

и търсим щастие.Или любов.

Но всичко свърши ,

и няма смисъл от излишни драми.

Ти си голямо момиче и тази раздяла

е тежка за теб като камък,обаче

си силна и можеш сама да продължиш.

Не ти трябва Никой и място до теб той няма.

Благодари му за красивите моменти

и гледай само как ще изгори.

Гледай го в очите всеки път 

след една,след две,три години,

когато ще те отвлече,

защото иска пак да сте сами.

За болката благодари му,

и за образа му в твоите мечти.

Обърни се и тръгни си,

и ще чуеш

"Остани."

Да потанцуваме

Да потанцуваме с нашите сенки,

да бъдем себе си,когато сме сами.

Пространството със страст да го изпълним

И всичко покрай нас да изгори.

Аз ще бъда твойта буйна младост,

Ти ще бъдеш първият ми зов....

Може би за теб ще се разплача

( сякаш няма да го правя доживот).

После ти ще тръпнеш от желания,

Аз ще бягам уж умишлено,

Но завинаги в ръцете ти оставам,

Защото нашата любов е истинска.

December

Декември ми носи онова, което цялата година е пропуснала.

 ПС: 

Чудя се, уж го мразя, 

студено е и все вали,

и сякаш както във живота-

когато мразиш някой,

той те обича,нали?

Все ми носи някакви емоции,

целувки и любов във полунощ.

Приказни еуфории във кухнята,

вино и вечери на свещи.

Топли и уютни кафенета,

приказки с приятелки за любовта,

която цялата година чакаме,

(а все накрая ни връхлита.)

Винаги си обещавам да изпратя

грешките си и нелепите неща,

но все започвам новата със грешка..

Сладко ми е да греша.

И приключвайки старите истории,

слагайки точка и казвайки край,

тя започва да ми прави нови спомени,

и нямам време за тържествен край.

Високо

Различно.

Ти избираш дали да виждаш

себе си във всяко второ

"огледало",

за мен това е важно,

времето тече и не е спряло.

Не искам да се виждам 

в чуждите животи,

и до мен ще бъде някой,

който оценява.

Щом си там,

признавам - ти не си различен,

ти си поредния шпионин,

връзка на провала.

Там си стой -добре е,

аз съм ти високо,

как дори успяваш да ме видиш?

Не, за разлика от всички,

аз не искам да ме гледаш

и не искам твоя номер

в телефонния си указател.

Как да кажа, 

всичко е въпрос на време,

но да виждаш злато във утайка-

непростимо.

И дори да искаш друго

късно е,не можеш.
Не можеш да избягаш от съдбата.
На утайките поискай прошки,

току виж са заприличали на злато.

Избор

Можеше да имаш всичко.

Hо е друго да обираш измислени звездички,

поради глупост.

Можеше да си красивата и силно грееща луна,

но избра сянката.

Можеше да бъдеш огън - ярък и горещ,

но избра пепелта.

С твоята енергия и красота,

можеше да повалиш дори и крепост.

Но избра си да грешиш-

във твоите мечти това е смелост.

Можеше да си със мен и заедно 

да разрушим представите за "свят",

само,че избра да бъдеш сянка,

сива и измислена..Мъгла.

А аз пък съм създадена за да вървя,

и дори, когато спя мечтая.

За мен светът не свършва с точка тук.

За мен това е просто запетая.

Ти вярваш ли?

Една причина да ме забравиш:

аз не съм лесна за обичане.

След всеки топъл жест ще се давиш

в потоците от моето обричане.

Обричане, което сам ще опознаеш,

преди да си усетил щастието с мене.

А когато ме целуваш, вече знаеш,

че оставаш истински без време.

Време, във което ти - хипотетично,

щеше да си истински обичан.

Но пък пеперудите със мен те гъделичкат,

а аз целувайки те вътрешно се разсъбличам.

И във малкото моменти, като този, 

ще те обичам истински и ще те пазя,

защото точно за това,че те боли,

ще се обичаме. Поне до края.

(Така, че по-добре ще е да ме забравиш.

Изтрий ме.Моля те. Не ме набирай.

Аз съм вече чужда, но пак съм ничия,

как ще ме завържеш,как ще ми прощаваш...

Как ще те обичам като знам,

че душата ти е топла и ранима,

нима ще мога аз да я спася,

ти вярваш ли на дъжд насред пустиня? )

Поглед на годините

Не за дълго,нито кратко. 

За неопределено време,

ще те срещам, ще ме срещаш.

Ще си мисля аз-за теб, а ти - за мен.

Не много често,не всеки ден,

но ще се случва.Въпреки времето.

Аз не съм жената на живота ти,

нито тази, която ще те задържи.

Само подарявам ти емоции,

а ти ме галиш с твоите очи.

Не искам нищо, само да си тук,

и не всеки ден, не по много.

Имам всичко и съм силна,

не са ми нужни други хора.

Без излишни думи, без излишни драми,

никакви обещания или забрани,

аз съм с теб,и ти си с мен,

в реалността,

във дните,

и в отчаяния поглед на годините.

След

След въздишките,след "Обичам те",

след изневярата и бързото обличане,

накрая, след сълзите и среднощните разговори,

след червените слушалки...нищо не остана.

Ще ме питаш защо ти се сърдя  и защо те подминавам,

и на ум ще се чудиш какво си направил.

Всеки път щом можеш,ще говориш със мен

и ще ме гледаш в очите,а аз ще треперя.

Все ми казваш,че искашс мен далеч да заминеш,

че ме искаш за себе си,че не можеш да спиш.

След въздишките, след "Обичам те",

следват малко промени,

все един от нас бяга,

но сега не си ти.

Накрая след сълзите,след среднощните разговори,

ставам и тръгвам,но не към твоя адрес.

Там отдавна не стъпвам,

и не искам да слушам,

как съсипа живота си,
като си тръгна от мен.

През октомври

Често на ум си измислям, мечтая за нов мой живот,

заменям грубо остатъчни образи,

вилнея със сила,и много любов.

Изтривам нелепите спомени, потръпвам от капки тъга,

а всъщност ме гони носталгия,

към твоята затворена врата.

Копнея за старите грешки,

и за риска необмислено поет,

и ще ми липсват въздишките твои

посред нощ след бутилка "Moet".

Когато все ме молиш да оставам,

а аз все си тръгвам сама,

но знаеш ли..вече не искам да бягам,
аз имам всичко.

Тръгвам си

Не е борба за мястото на никой.

Аз си имам свое място.

И нека и за тебе да е ясно-

тръгвам си,защото стана тясно.

Бутахме се много пъти,

и винаги оставахме нещастни.

И докато света не се е срутил,

напускам този цирк "прекрасен".

Аз съм все сама, а всъщност...

...съм в сянката на твоята жена.

Продължих. Борех се със всяка трудност,

и все запивах във ужасна самота.

В сблъсъците с нея се изгубих...

и забравих,че съм твоето момиче.

Тази, за която някога говореше,

че безусловно вечно ще обичаш..

Ако те срещна тази есен

Разхождам се по тесни улици

и потръпвам от усещане,

че в следващата ще те срещна.

С няколко чанти във ръката,

а витрините-ужасно стилни,

влюбена ми е душата,

във безвремието силно.

Обикалям и се смея,

все очаквам да те видя.

Отваряйки вратата,

все оглеждам се за твоите очи.

Да се откажа,не..не смятам!

И от тебе няма да бягам.

Ще трябва истински да си простим.

А после ще се гоним,като полудели,

сякаш нищичко един от друг не сме видели

"Аз съм...да...и на мен ми е приятно."

Познавам те задочно, от есенно познанство.

...

Фалш

Фалш

На кого са нужни 

хилядите,празни думи?

Кой търси вечност след която

да се прероди?

Вземи си всичките измислени сценарии,

и всичко между нас да изгори!

И не очаквай от мен да заплача,

нелепо раздадох се аз,

още преди да ме срещнеш,

раздадох каквото можах.

След краищата често съм плакала,

и крещяла съм даже без глас,

разпадах се след всяка болка,

но знаеш ли...отново се събрах..

..и няма да вляза във роля,

на която да робувам до живот,

ако не бъдеш ти героя...краят

неочаквано ще бъде нов.

Но изненадата ще е за тебе,

събери се и го запомни,

писна ми от приказки фалшиви,

изтъкани само от лъжи.

Не е любов

В търсене на отговори

Мислиш ли, че е любов,

когато всеки път се лъжем

във очите?

И за кратко си помислям:
"Радвам се, че си до мен!",

но до мене всъщност няма никой.

Ужасно,ужасно...Направо

ужасно....

Огради поставяш, и аз съм зад тях.

Но всяка вечер,до късно..си някъде там,

а аз зад оградата,

треперя от страх...

Но това е за кратко,

и бързо си тръгвам,с усмивка

отлитам

от твоя живот....

Очите щом са празни и сърцето не

потръпва-значи не е любов..

Заучени фрази,стая с празни

вази- не е любов..

Тишината

Само тишината може да ме съди

с всичките си изходи ужасни...

Стигнала до тях съм...безпощадна!

Взела прекалено много от грешните решения...

Само всичките ми грешки

могат да ме съдят,

и им е простено да ме карат

да съм будна нощем.

Само, че когато тайно си отивам

грешките събирам,

и винаги едно и също не разбирам:

Защо когато падне мрака,

онази жена там стои,и ме чака...

И ме съди,крещейки с пламък в очите

сякаш съм влязла в живота й,

и съм й откраднала мечтите...

"Защо си там?" - я питам,

а тя все ругае....

не иска да чуе..и не иска да знае,,,

И все ми казва, че съм ужасна измама,

че когато нощем ме търси,

мен все ме няма.

Искала много да й сбъдна мечтите,

но била съм й откраднала и нощите,

и дните...

Не зная изобщо...какво съм й сторила...

И защо все в тишината,

с нея говоря си....

Любов от разстояние

Не,не мога да чакам.

Вечност май е това.

Да не мога да виждам,

как ти спиш през ноща.

Да не мога да чувам,

твоя вик или стон,

да не мога да тръгна,

към дома ти в дъжда.

Не,не искам да чакам,

да си с мене на ум,

и не мога да бъда

тоз зелен светофар.

Ах,ужасно съм тъжен,

и не мога да спя.

Но не искам да бъда,

твойта втора врата.

Не,няма да чакам,

зелена светлина,

и няма да пиша,

към два-три през ноща.

Когато съм с тебе,

всичко сякаш блести,

до поредната буря,

дето тока гаси.

Ти ми знаеш адреса,

аз ти пращам писма.

Но във моята къща,

теб те няма. Тъга.

Не,не! Мразя го този

посивял булевард,

от фалшиви усмивки,

от далечни тела.

За началото

Отначало всичко е измислено,

всички усмивки,погледи и чувства.

Измислени и безкрайно истински,

душата в буря преобръщат.

След пороя става мълчаливо,

утрините са безкрайно ясни,

по средата на деня ни е щастливо,

а пък вечерта отново е ужасна.

И накрая на историята плачем,

винаги се връщаме с надежди.

Мечтаем си за "от началото",

но от началото отмина вече.

Без теб

Виж...не искам да лъжа

нито да пълня главата ти

със празни,нелепи истории.

Просто..съм мъничко тъжна,

ще подържа малко ръката ти,

а ти ще ми дадеш надежда,

защото сега ми е нужна.

Чакай...не искам завръщане,

не търся ново начало,

не искам нищо от теб.

Ще подържа ръката ти-за малко,

и две-три думи ще си кажем- на кратко,

за времето,за хората...и за живота ми

без теб.

Изгубен

Някъде там, над мълчаливите покриви,

над всичките хора, и всичкият срам

се крие съдбата, която за хората

е чувство, мисъл, смърт или блян.

Някъде там,над прекрасното утро,

над човека, за когото си готов да умреш,

се крие и друго..по-истинско,сложно

не тръгваш към него,но не можеш да спреш.

Някъде там.. след излишните думички,

многозначните погледи и мойта любов,

аз ще чакам.. ще гледам ..

и не искам завръщане,

аз ще бъда със теб,

но не във този живот.

Другата аз

Звукът на камбани

ми пълни душата с излишни тревоги.

След теб, аз затварям вратите на своите болки.

Накрая съм вече това,което си тайно мечтал,

но чак накрая...и без да знаеш...

Без да знаеш аз правя това,

което си искал да правя.

Мълча си, когато летя,

и бягам, когато мечтая.

Не търся нова съдба,

а кротко живея си моята.

Не е това мойта мечта,

но забравям отминавайки завоите.....

Накрая прекалено боли.. и никой не иска да чуе

истината и всички тъги,

които непременно я съпътстват.

Накрая душата ти спи,

а ти си уморен да ми прощаваш

и не искаш с добрата във мен

даже да се запознаеш.....

Mistake

Пишем съдбата забързано,

не можем да вникнем в същинското.

Живота си бързо объркваме,

и търсим красиво завръщане.

Оставяме някой любим,

за да търсим красиви моменти.

Нощем често не спим,

и си обещаваме да бъде за последно.

Чукаме на грешните врати,

по чужди пътища вървим и все се молим:

този,който наранили сме - да ни прости,

и този,който наранил ни е - да се помоли.

Обещавам

Един живот не ми е достатъчен

да те намеря и да те обикна.

На душата ти да дам постеля,

и със твойте недостатъци да свикна.

Един живот не стига,

да ме забележиш 

и за мен да мислиш

в дългите безсънни нощи.

Няма да ми стигне и да те открадна,

а и винаги ще искам още.

За един живот не мога да направя

всичко,което искам за теб.

Но обещавам ти завинаги, до края

да бъда с теб,да бъда с теб..

Да бъда твоя най-любим човек.

Момичето,което.....

Момичето, което те чака да си тръгнеш

си има нов любим любовник.

Остави я сама и мислеше,че самотата

ще бъде нейна най-добра приятелка.

За твое съжаление обаче

малко извънредно ще те изненадам.

Жените като нас отдавна не плачат

и на нищичко не се надяват.

Имам още какво да ти кажа...

Макар,че си тръгваш ПРЪВ..си самотен!

И много е жалко за тебе,

че я загуби само за ден.

(...но само на думи,защото

тя е избягала от тебе доста отдавна,

но нищо.

Тръгвай си силен.

На тебе само това ти остана.) 

La cara oculta

Не знаеш колко дълго сутринта те чаках.
Под звуци на пияно си те мислех още.
Загуби ли се? Толкоз ли далече бях,
че не можа за две години ти да ме намериш.

Ти не я познаваш,нито тя-тебе.
Мислите,че ще живеете щастливо.
Но аз съм там зад този писък,и зад огледалото,
което ви изглежда приветливо.

И често сутрин двамата заставате,
оглеждате си образите сиви.
Но аз му липсвам.Ясно ви е и на двамата,
че сивото превръщам го във синьо.

После тя целува те по бузата.
Усмихва се,изглежда мило.
Тя пръска нежност,страх я е от другата.
Която някога ще те намери.

Но аз не бързам.Тук зад огледалото.
И виждам как отчаяно се мъчиш.
Влюбил си се тежко,но във тялото,
ала душата трудно ще олучиш.

Поглеждаш се и свиваш устни.
От тъга,от болка,от обида.
А след това докосваш огледалото със пръсти,
аз бях там,за да си отида..

Лъжи ме

Спрях да те гледам в очите,

когато те лъжа на живо.

Не мога да искам лъжите,

да бъдат моята спирка.

Не трябва да бъда такава,

а искрена и много добра.

Но когато любовта подаряваш,

тя носи само тъга.

Та..когато те лъжа красиво,

ти тръгваш ядосан и тук

настъпва неловко мълчание,

аз го правя просто напук.

Но всеки път, когато потъваш

във моята бездна с лъжи,

се влюбваш отново 

и крещиш ми ядосано:

"Излъжи ме отново..лъжи!!" ...

Труден е света

Когато стане тъмно,

там във тишината,

изчакваме се мудно, 

не е за първи път.

Сваляме си маските,

макар и да е трудно,

макар да е за малко,

... това бягство от света.

Поглеждаме в очите,

които никога не плачат,

и търсиме опората

 един във друг.

Това се случва трудно,

и винаги за кратко,

на ум си обещаваме:

"последен път!"

Измислени усмивки,

скрити под тъгата,

и глупави закачки

за пореден път.

Листа е откъснат,

сложен е печата,

тръгнах надалече,

труден е света.

Тръгнах си от тебе,

но аз одавна вече,

не си тръгвам от тебе,

бягам аз от друг.

Труден е света,

но когато стане тъмно,

там във тишината,

ти ще бъдеш всъщност.. тук.

my wish

Този път в огледалото гледам

и се чудя какво да потърся.

Някой принц, или приказна фея?

Грешен път или вярна афера?

Всъщност нищичко вече не искам.

А и пътища вече аз нямам.

Извървях ги безмилостно всичките,

не до края. Но пък отначало.

Поглеждам отново в очите си.

(И без това никой друг не го прави).

Да,черни са ми очите.

Последният в тях се одави.

Но не го помня много.

И не искам да знам днес в какво е облечен.

Искам си принца! Пожелах си и рицар!

Дано поне единият да ме намери...!

Мълчаливо

Влюбени във времето сме ние с теб.

Губим се, а после дълго търсим,

някой в ролята на подходящия човек,

който от това да ни отърси.

Честичко експресно го откриваме,

и този път така се случи.

От него грубо си прикриваме,

чувствата и грешните емоции...

Нашите..тези общите..

за които ще си мислим цял живот..

И когато пак ти стане тъжно,

обади ми се , любов...

Цял живот, когато станеш тъжен,

моя номер ще набираш със надежда..

Въпреки,че аз съм болка,

болката, която те подвежда..

Цял жвот,когато си нещастен

ще ми се обаждаш и ще си мълчим...

Мълчаливо ще е нашето си щастие,

мигове,усмивки и мечти.

Благодарност

Думите ни все не стигат,

и все остава нещо неизказано.

Тръгваме си полу-чути,

молим се за втори шанс.

Често чукаме отчаяни,

на съдбовната врата.

Понякога оставаме отвън,

но често ни сполита радостта.

И в тези,истинските мигове,

се смеем и сме истински щастливи.

Ала винаги желаем още щастие,

никога не сме го оценили.

А когато паднем пак във дупката,

се сещаме,че в старите книги,

пише да сме много благодарни,

дори и мъничко да сме щастливи.

Малките момичета

Ние сме от малки,малките момичета.

Смеем се силно,бурно,заразително.

И често може би сме ужасно невъзпитани,

мислим си, че знаем всичко за света.

Даваме надежди и празни обещания,

гоним често всички думи неизказани.

Но когато стане тъмно нашите желания,

са нашата реалност.С многото наказани.

Когато ни сравняваш с големите жени,

за тебе ние сме,бяхме и ще бъдем

тези дето пълнят ви нелепите мечти,

вятърът,от който не можеш да избягаш..

И когато ни сравняваш с големите жени,

в нас откриваш бурна,истинска емоция,

сещаш се, безумен огън,че гори,

и след скандала няма да ни видиш на завоя.

С нас запълваш малкото си,истинското време,

и знаеш си,че днес не е като вчера.

Ние сме от малки,малките момичета,

обичаме света и той много ни обича.

Много дълго те чаках смирена,

и си мислех, че трябва.

Че съм длъжна. Че ще успея.

Всъщност това се оказа безсмислено.

И на вятъра хвърлих много време.

Изгубих го.

Продължих да се моля,

продължих да мечтая.

Продължих да те чакам...

...ала няма да крия,

че това чакане не е като предишното.

Аз и ти нямаме нищо от миналото.

Продължих да се будя,

продължих да играя.

Продължих да раздавам празни усмивки.

И когато прибирах се вкъщи, отчаяна,

продължих да вярвам,

че не си си отишъл.

Не можеш да разбиеш сърцето ми,

няма го,Избяга,Изпари се.

Уплаши се,защо ...не зная...

Само знам без него разтопих се.

Чувствата разхвърлях си из стаята,

широко отворих всички прозорци.

Нека летят и нека мечтаят си,

празни са моите скици.

Напомнят ми,но това не е завръщане.

Не тръгвам обратно по път извървян.

Към тази история няма обръщане,

лишена от всякакво чувство и блян.

Това не е поредната седмична драма.

Решено е. Отлетяха и моите чувства.

Последно предлагаш ми трепет за двама,

но аз нямам сърце.

И не искам завръщане.

В търсене

Всеки търси своя свят,

било то истински или различен.

Всеки търси своя праг,

пред когото искрено да коленичи.

Всеки е готов да продаде,

част от свойта мъка и обида.

Можеш ли да предположиш,че това

кара болката да спира.

Принуждава я да спира да боли.

Изчезва. Истински изгаря.

В новите мечти не сме сами,

и сме щастливи даже и след края.

И тогава почвам своето начало.

Обрисувам себе си с боички.

Чакам те безумно замечтана,

и повярвах истински,че те обичам.

Всеки търси своя свят,

в който любовта си да предложи.

Не на търг. И без цена...

...и без номер каталожен.

Just лирически герои...

Не си мислете, че всичко в поезията е ясно.

Понякога "Аз" може всъщност да е "Тя",

а "Той" да се окаже на практика "Ти" ;

но може това да е просто муза от филм.

Поетите не са въобще лесни за разбиране.

Това, че ви позволяват да се докоснете до чувствата им,

определено не значи, че знаете точно какво чувстват.

И точно коя позиция заемат.

В стиха.

Just лирически герои...

без излишни драми.

Надежда

Къде отиваш?

Към нещо истинско или пък старо?

Стъпките ти отшумяват и във мрака,

не остана нищо, със което да се боря..

Трудностите заедно преживяхме,

и срещнахме се с радост...и с обида...

Двамата със теб дори не знаехме,

че първа щях аз да си отида.

Нищо,че в истерии живеехме.

Нищо, че се чакахме напразно..

За нас това си беше забавление,

а душите ни крещяли са ужасно.

Не остана нищо след това.

Събрахме се и се запаметихме.

Зарекохме се, че след таз тъга,

ще се обичаме, макар че се ранихме.

Събрахме се. Но само ей така.

Парчетата събрахме от душите си.

Отдавна вече съм сама.

А ти си тръгна истински.Жадувано. Отиде си.

Отиде си със песента..

изтрил си нотите, и текста...

и тръгнал си да покоряваш уж света,

но знаеш,че съм твоятa надежда....