петък, 28 ноември 2014 г.

Ммм лудост...

Щом като аз реша,че си мой значи ще ти открадна сърцето.
И душата.
И свободата.
Щом като аз реша,че си мой ще бъдеш...и вярвай - на друга няма да искаш да си.
Ще се гоним,да..това е ясно
и ще полудеем като цяло,
и един по друг.
Ревността?
И с нея ще се запознаеш,с лудостта вървят си за ръка.
Вярвай ми - ще ме обичаш,
а аз на друга няма да те дам.
Посмеят ли да те докоснат ще ги изгоря,
аз паря,истинско момиче съм,
аз паря и горя..не ме е срам.
Парещо е моето обичане,
и без вериги мога да те окова...

..щом като реша да те даря със истинско обичане,
във твоят свят дори да искаш-няма да навлезе друг,
от там на сетне вярвай-ще се боря,
а ти ще ме обичаш като луд.


събота, 22 ноември 2014 г.

Как ми липсва само
мириса на моята си къща,
топлината на позната длана,
гледката навън-непроменена,същата.
Как ми липсва само да те гледам,
и смеха си с тебе да споделям,
и както в миналото време да се грижиш
ти за мен.
Силно искам само да те виждам,
и да си говорим глупости дори.
Да притихнем цялото семейство,
и реалността да изгори.
Дори и да се скараме насред вечеря,
и да не си говорим с дни,
аз искам да те видя във неделя.
............................
И както винаги с цветя да си.




на дядо