Как да ти дам онова,

за което мечтала съм дълго,

като бягаш от мен,а след теб

следа няма, по която да тръгна.

Как да ти дам любовта,

за която мечтая си тихо,

покрай теб има гадна стена,

и от нея не мога да дишам.

Как да ти дам..

и се спрях.

Какво остана ми още за даване?

Аз да взема нищо не успях,

но раздадох себе си в далечни планове.

Кой на мен ми подари света?

Или всички подарявате ни празнотата,

във която има само самота,

и затворени врати от силен вятър.

Кой на мен ми подари мечти,

кой ме сложи във живота си -завинаги-,

кой -въпреки сълзите- ще ме следва

в дните, даже сивите?

Кой ще си остави ей така

целия живот и с мен ще тръгне,

чакам,хайде,вдигайте ръка
...........................

закъснелите надежди чакат утро.

Мъчно ми е да ти кажа,че те мразя.

Как успявам да съм толкова добра.

В малкото ми тяло ще запазя

истините,болките и любовта.

Аз съм много мъничко момиче,

дето все сънува синева.

Знаеш ли,че мога да обичам?

Знаеш ли, че мога да летя?

Мъчно ми е да ти кажа,че отлитам,

но нашето гнездо отдавна опустя.

И някак си и в мен е празно,

след предателствата само тишина.

Какво от тебе си запазих?

Какво от тебе опознах?

Тебе те наричах Всичко,

сега си капка празнота.