Знам, че си кошмар проклет.

Липсваш ми,

но постоянно.

Спомням си,

че е твой ред

да страдаш,

да се молиш,

често да оставаш сам.

В душата си да просиш

мъничко любов без срам.

Честичко си мисля колко си брутален

как

без грам да се тревожиш

би разбил

всяка

на прах.

Трудно е да знаеш,че обичаш

празнотата,

но от това да ти призная хич не ме боли.

Под празнотата искам да е ясно,

става дума за празните очи,

които те гледат

и е ужасно,

всяка вечер цвета се мени.

Това за теб е празнотата,

за съжаление от вътре си си сам,

но няма да запълня повече душата ти

с каквото и да е обичане

или отричане

да знаеш.

Харесай тези редове и отмини,

пиши на следващата дама с кърваво червени устни.

Разкажи й колко си 'вървежен',

как света въртиш за ден,

може пък и да ти върже-за ден,за нощ,

за две поредни.

После само леко с нищетата,

пропуснати повиквания от тъжен лукс,

който пак се къпе във тъгата си след

свършената празнота.

После само леко със обажданията,и с

романите за сбъднати мечти.

Можеш да поръчваш спомени от миналото,

без да можеш пак да ги платиш.

Можеш да изстрадаш самотата ми,

можеш да ми пратиш и цветя,

тях ще ги приеме празнотата ми.

Моят нов лечител на тъга.