Не е любов

В търсене на отговори

Мислиш ли, че е любов,

когато всеки път се лъжем

във очите?

И за кратко си помислям:
"Радвам се, че си до мен!",

но до мене всъщност няма никой.

Ужасно,ужасно...Направо

ужасно....

Огради поставяш, и аз съм зад тях.

Но всяка вечер,до късно..си някъде там,

а аз зад оградата,

треперя от страх...

Но това е за кратко,

и бързо си тръгвам,с усмивка

отлитам

от твоя живот....

Очите щом са празни и сърцето не

потръпва-значи не е любов..

Заучени фрази,стая с празни

вази- не е любов..

Тишината

Само тишината може да ме съди

с всичките си изходи ужасни...

Стигнала до тях съм...безпощадна!

Взела прекалено много от грешните решения...

Само всичките ми грешки

могат да ме съдят,

и им е простено да ме карат

да съм будна нощем.

Само, че когато тайно си отивам

грешките събирам,

и винаги едно и също не разбирам:

Защо когато падне мрака,

онази жена там стои,и ме чака...

И ме съди,крещейки с пламък в очите

сякаш съм влязла в живота й,

и съм й откраднала мечтите...

"Защо си там?" - я питам,

а тя все ругае....

не иска да чуе..и не иска да знае,,,

И все ми казва, че съм ужасна измама,

че когато нощем ме търси,

мен все ме няма.

Искала много да й сбъдна мечтите,

но била съм й откраднала и нощите,

и дните...

Не зная изобщо...какво съм й сторила...

И защо все в тишината,

с нея говоря си....

Любов от разстояние

Не,не мога да чакам.

Вечност май е това.

Да не мога да виждам,

как ти спиш през ноща.

Да не мога да чувам,

твоя вик или стон,

да не мога да тръгна,

към дома ти в дъжда.

Не,не искам да чакам,

да си с мене на ум,

и не мога да бъда

тоз зелен светофар.

Ах,ужасно съм тъжен,

и не мога да спя.

Но не искам да бъда,

твойта втора врата.

Не,няма да чакам,

зелена светлина,

и няма да пиша,

към два-три през ноща.

Когато съм с тебе,

всичко сякаш блести,

до поредната буря,

дето тока гаси.

Ти ми знаеш адреса,

аз ти пращам писма.

Но във моята къща,

теб те няма. Тъга.

Не,не! Мразя го този

посивял булевард,

от фалшиви усмивки,

от далечни тела.

За началото

Отначало всичко е измислено,

всички усмивки,погледи и чувства.

Измислени и безкрайно истински,

душата в буря преобръщат.

След пороя става мълчаливо,

утрините са безкрайно ясни,

по средата на деня ни е щастливо,

а пък вечерта отново е ужасна.

И накрая на историята плачем,

винаги се връщаме с надежди.

Мечтаем си за "от началото",

но от началото отмина вече.

Без теб

Виж...не искам да лъжа

нито да пълня главата ти

със празни,нелепи истории.

Просто..съм мъничко тъжна,

ще подържа малко ръката ти,

а ти ще ми дадеш надежда,

защото сега ми е нужна.

Чакай...не искам завръщане,

не търся ново начало,

не искам нищо от теб.

Ще подържа ръката ти-за малко,

и две-три думи ще си кажем- на кратко,

за времето,за хората...и за живота ми

без теб.