Много дълго те чаках смирена,

и си мислех, че трябва.

Че съм длъжна. Че ще успея.

Всъщност това се оказа безсмислено.

И на вятъра хвърлих много време.

Изгубих го.

Продължих да се моля,

продължих да мечтая.

Продължих да те чакам...

...ала няма да крия,

че това чакане не е като предишното.

Аз и ти нямаме нищо от миналото.

Продължих да се будя,

продължих да играя.

Продължих да раздавам празни усмивки.

И когато прибирах се вкъщи, отчаяна,

продължих да вярвам,

че не си си отишъл.

Не можеш да разбиеш сърцето ми,

няма го,Избяга,Изпари се.

Уплаши се,защо ...не зная...

Само знам без него разтопих се.

Чувствата разхвърлях си из стаята,

широко отворих всички прозорци.

Нека летят и нека мечтаят си,

празни са моите скици.

Напомнят ми,но това не е завръщане.

Не тръгвам обратно по път извървян.

Към тази история няма обръщане,

лишена от всякакво чувство и блян.

Това не е поредната седмична драма.

Решено е. Отлетяха и моите чувства.

Последно предлагаш ми трепет за двама,

но аз нямам сърце.

И не искам завръщане.

В търсене

Всеки търси своя свят,

било то истински или различен.

Всеки търси своя праг,

пред когото искрено да коленичи.

Всеки е готов да продаде,

част от свойта мъка и обида.

Можеш ли да предположиш,че това

кара болката да спира.

Принуждава я да спира да боли.

Изчезва. Истински изгаря.

В новите мечти не сме сами,

и сме щастливи даже и след края.

И тогава почвам своето начало.

Обрисувам себе си с боички.

Чакам те безумно замечтана,

и повярвах истински,че те обичам.

Всеки търси своя свят,

в който любовта си да предложи.

Не на търг. И без цена...

...и без номер каталожен.

Just лирически герои...

Не си мислете, че всичко в поезията е ясно.

Понякога "Аз" може всъщност да е "Тя",

а "Той" да се окаже на практика "Ти" ;

но може това да е просто муза от филм.

Поетите не са въобще лесни за разбиране.

Това, че ви позволяват да се докоснете до чувствата им,

определено не значи, че знаете точно какво чувстват.

И точно коя позиция заемат.

В стиха.

Just лирически герои...

без излишни драми.

Надежда

Къде отиваш?

Към нещо истинско или пък старо?

Стъпките ти отшумяват и във мрака,

не остана нищо, със което да се боря..

Трудностите заедно преживяхме,

и срещнахме се с радост...и с обида...

Двамата със теб дори не знаехме,

че първа щях аз да си отида.

Нищо,че в истерии живеехме.

Нищо, че се чакахме напразно..

За нас това си беше забавление,

а душите ни крещяли са ужасно.

Не остана нищо след това.

Събрахме се и се запаметихме.

Зарекохме се, че след таз тъга,

ще се обичаме, макар че се ранихме.

Събрахме се. Но само ей така.

Парчетата събрахме от душите си.

Отдавна вече съм сама.

А ти си тръгна истински.Жадувано. Отиде си.

Отиде си със песента..

изтрил си нотите, и текста...

и тръгнал си да покоряваш уж света,

но знаеш,че съм твоятa надежда....

Връщам се.....

Не искам да съм ничия,

не искам да летя,

не искам да се губя в небесата.

Спирам да се лутам,

и оставам тук.

Стъпила съм здраво на краката си.

Не искам да откривам нови светове,

на мен това ми стига.

Стига ми това,че има някого поне,

някой,който ме обича.

Не искам да си тръгвам от бащиния дом,

отказвам да прекрача прага!

Усмихвам се пред вас,

а в душата ми - погром.

Погром, че утре ще ме няма.

Не искам да си тръгвам,

не искам чудеса,

не искам нищо ново и различно.

Не ме интересува тази суета.

Важно, е че ви обичам.

Взех набързо ключа,

и заключих се сама.

Не искам никъде да ходя!!!

Във къщата ви искам до живот

 да си стоя,

да гледам изгревите,залезите и завоите.

И тази малка част от мен,

за миг се ражда и умира.

Чакат ме нови светове,

но връщам се когато си отида.....

Връщам се във моята си къща.....

Ще се омъжиш ли за мен?

" Ще се омъжиш ли за мен? "

(Шест думи)

Смела усмивка и шест думи-живот,

спокоен във бурната есен.

Без вяра не мога да спра този зов,

без вяра и някаква песен.

Дали ще дочакам във мен пролетта,

или душата ми пак се размина

Размина се,като сутрешна роса,

размина се,остана си зимата.

Тъжен поглед и шест думи-любов,

във мен-истинска,неизживяна.

Но смятам за теб това не е любов,

поредната седмична драма.

Дали ще дочакам тоз пролетен зов,

от мен да изгрее усмивка.

Но смятам,че ако не в този живот,

то в другия ще се усмихна.

Аз съм!

Върнах се.Позна ли ме? 

Хей ! Аз съм!

Онова момиче, дето те обича!

Как не помниш?

Скъпи, аз съм!

Аз съм тази, на която приличам!

Как така си забравил?

Мен ме нямаше малко! 

Кой и какво със теб е направил?

Кой изтрил е същността ми,

тъй хладно?

Кой е този смелчага...И защо безпощадно,

си играе с живота,

и дарява ни рани..

Чакай..аз ще позная!

Ти излизал си снощи..и

по пътя си срещнал дявол с ангелски облик.

И си тръгнал след него,

повървели сте бавно..заговорил е с думи,

и с гласа си - фалшивият.

Ти си слушал внимателно,

и загубил си пътя.

Пътят,който със теб извървяхме щастливи.

После той ти показа от къде духа вятърът,

песачинки се вместиха във очите ти сини.

От тогава не виждаш.

Затова не ме помниш.

Ох, ужасно съм тъжна без тебе!

Намери ме, моля те, намери ме 

най-бързо,

намери ме във нашето време!

Не можа да изчакаш...но аз не мога без тебе!

Ще извадя една по една песачинките!

Защото те искам.

Защото ми липсваш.

Защото след тебе няма нищо по скиците...

Против

Излез от този измислен свят,

в който отдавна си се затворил.

Кога останалите ще разберат,

в какво се криеш и за какво се молиш.

Вдигни смело нагоре глава.

С поглед нов изправи се пред всички.

Признай си за всяка твоя вина,

продължи да се молиш,но много различно.

Този път поискай самота.

Излез от тази тревожност и бягай.

Бягай към чиста,нова земя.

Дишай въздух нов,обаятелен,сладък.

Погледни ме сега с тези нови очи,

вече захвърлил си тази чернилка.

Честно ти казвам-това вече си ти.

Познах те тъй бързо. И те обикнах.

щастливо без теб

Не знаеш колко съм щастлива без теб!

Трудничко си тръгнах, но с причина.

За първи път не съжалявам и до днес,

силна съм,успях да си отида.

Във твоя свят не искам да съм и познай..

Филмът свърши, време е за чувства.

Някой друг в сценария си припознай,

аз се връщам в моята си къща.

Много пътища за тебе извървях,

зад много ъгли крих се безпощадно.

Сега познай..щастлива съм..успях!

Успях да те превърна в чувство хладно.

И сякаш съм вървяла във мъгла.

Не очила съм имала, а мрежа.

Която ми е пречила да спра,

да спра да те поглеждам и копнежа.

След ден,след два се изпари.

И с нея всичките объркани емоции.

В очите ми луни,слънца,звезди

се срещат за да бягат от трагедии.

Щастлива съм! Дано и ти да си!

Но аз съм истински избягала от тебе.

Не искам да си спомням и дори,

изтрих със гумичката миналото време.

Януари, 26

Не мислиш, че е нещо истинско за тебе,

но тичаш пак към мен отчаяно, смутено...

Телефона ти прегрява от внимание фалшиво.

Кога ли ще получиш целувките на живо?

Кога ли ще обичаш, преследваш или чакаш?

Кога ще видиш смисъл или светлина във мрака?

Кога ли нещо нежно ще потръпне във душата,

кога ли ще спасиш и себе си от самотата...

Нима това е смисъл? Ти даваш ли надежда?

Ако мога да закупя, а след това да тръгна!

Имам още много от живота да подреждам,

съдбата ще изтрия и наопаки ще я обърна!

Не искам като тебе непринудено да чакам,

аз съм силната, която чука на вратата.

Тръгвам без да мисля и спускам се по склона,

едва ли ще дочакам ти да ме догониш.

Не слушам, нито викам... и тръгвам, без да питам,

раних ли ти душата със моите пирони?

Оставям те да бягаш сам от самотата,

нали ти казвам - няма да те чакам да ме гониш.....

ТЯ - оградата

Сигурна съм,че съм твоя!

Но сънувам тъмната страна.

Често във съня си се събуждам,

спира ми за миг дъха...

Отваряйки очите си страхливо,

поглеждам как до мене спиш.

(Всяка приказка започва тъй красиво,

мигновено кара те да заблестиш.)

Но в момента тежък сън ме мъчи,

и преграда има между нас.

Име ТЯ не ще получи.

Не ще си мисля и за нея аз.

Но въпреки на всичко я сънувам.

И чувам...нежния й глас,

който във реалността отричам.

Отричам да е по-добра!

Сянката й бледо-сива,

мислено разделя ни леглото.

Оградата й - дълга и трънлива

Чувстваме я между нас.

Но това се случва само посред нощите.

А през деня дори и да я зърна,

казвам си,че тя не знае що е щастие.

И не знае истинската мъка.

Тя си тръгна по средата,извънредно.

А от мен се искаше да бъда истинска..и нежна.

От Раните й трябваше да те лекувам.

Но все не мога.

И отлагам все да те изгубя.