Изчакай ме..ще дойда да те утеша.

Със тръпките от моето обичане.

И някак си ще спра света,
но няма никога да те обричам.
Търпелив бъди и само дишай,
леко се събличам пред очите ти.
Дишай. Само дишай.
Дантелата ще скрие и сълзите ми.
Леко докосни ме с пръсти,
после пробвай с цялата ръка.
Допира ти е приятен,
пробвай да докоснеш и душата ми.
Гола съм и някак ще те утеша,
но да знаеш после много ще обичаш,
да говориш,
да мълчиш.
мечта,илюзия и някакво привличане.
Лесно ще забравиш самотата.
Аз мога бързо да те отведа,
но ти ще можеш ли?
---
(да стигнеш до душата ми?
С теб заспивам,но сънувам все сама.)

Забрави за мен и изтрий всичките следи,

които сам си начерта.

Пътя към дома ми - бързо заличавай,

хич не се чуди.

Аз си тръгнах вече,

в мислите,в леглото,между редовете.

Железата във сърцето ми убиха

всичките възможни тръпки.

И пак роди се в мене суетата,

не е модерно вече да обичаш.

;)