Много думи съм ти подарила,

може би напразно.

А любовта така съм я описала,

че сякаш въздуха не стига.

Да,така е..трудно дишах,

а в сълзите си все виждах теб.

За съжаление обаче ти си тръгна,

в мислите,и в редовете.

Физически си беше тук,

но бурята ти хич не ми приляга.

Нито ще се състезавам в дъждове,

нито ще се правя на корава.

Аз съм истинска,и ме боли

въпреки,че мога да те счупя,

не с обиди или някакви кавги...

...сърцето ти ще спре да тупка.

Тихо.

Ти унищожи

всяка капка нежност в мен.

Всяка вяра,

всяко чувство,

всичко хубаво и чисто.

Тихо.

Помълчи.

Думите ти са без смисъл.

Нали си спомняш как ми беше всичко,

сега те кръстих
"истински излишен".