Колко време ти отнема да се осъзнаеш за това кой си и какво те радва. Възможно ли е това, брутално ли е, че до определена възраст си просто никой..просто продукт на заобикалящите те хора. Не сме безхарактерни, даже напротив - убедени сме в норми, убедени сме в начини. А колко по-истински сигурни сме след като започнем да вкусваме от хилядите питиета, поднесени от живота?

Ето например аз не знаех, че обичам да творя. Но въпреки това разбрах кога съм истински щастлива.Не можеш на 16 да разбереш истините за живота. Не можеш да се опознаеш.Ще се промениш поне още 5 пъти.Дори сетивата ти все още не са се избистрили, и изобщо не знаеш какво се случва.

Колкото повече опознаваш себе си - толкова повече ще се обикваш.

Знаете ли каква е тайната на 17 годишните - един ден просто се събуждаш и виждаш, че си готина. Решаваш, че ще скъсаш старите си дънки, ще си сложиш от по-тъмното червило, ще изправиш косата си - не, ти си си същата. Но вътрешно гориш.

Нали знаеш, че когато минеш покрай масите, всички се обръщат...харесва ти,нали?

Постепенно се преоткриваш, можеш да имаш всичко. Хубава си и си млада, а и страстта, която блести от очите ти не остава незабелязана. Не, не си се облякла стилно и не си с обувки от последните колекции,нямаш айфон, обаче блестиш.

Сега, когато ти говоря ти се разпознаваш в думите...искаш ли нещо да ми разкажеш?

---------to be continue