Да избягаш,
да се скриеш,
да изтриеш.
И пак да продължиш да вървиш.
На чисто,
със чисто сърце.
Да се влюбиш и да заобичаш,
да се чудиш защо преди си коленичил.
После пак да се запиташ
намираш ли го..
смисъла.
В боледуването,
във паденията,
в думите тревожно изнаказани,
е някой дето хич не подозираш,
че стои просто и те чака.
Приятелят.
Дето все е с тебе,
дето те обича истински.
Като дете.
И дето за тебе би убил,
би избягал,
би се скрил,
би изтрил,
пак като дете.
