Душата ми е малък свят,който

без да искам съм ти подарила.

Любовта ми толкова боли,

че ме моли все да спирам.

Толкова голяма,толкова тежи,

а аз все ходя чисто боса.

Боли ме..всичко ме боли..

и вече омаляла пак я нося.

И луната в моето небе,дори 

звездите

чудят се това сърце може ли

до болка да обича.

После почват да броят сълзи..и

толкова им става мъчно...

Знаят,че за всяка ме боли.

Знаят,че съм не просто тъжна.

След това ги чувам,че говорят си

(загубили са сила от броене),

но казват,че във мене времето

е само облаци и дъждове големи.

А колкото до моето сърце и може 

ли до болка да обича,

и луната,и звездите вдигат рамене

и казват:

мъничкото сърчице може и в милиони да обича.