Знам, че си кошмар проклет.

Липсваш ми,

но постоянно.

Спомням си,

че е твой ред

да страдаш,

да се молиш,

често да оставаш сам.

В душата си да просиш

мъничко любов без срам.

Честичко си мисля колко си брутален

как

без грам да се тревожиш

би разбил

всяка

на прах.

Трудно е да знаеш,че обичаш

празнотата,

но от това да ти призная хич не ме боли.

Под празнотата искам да е ясно,

става дума за празните очи,

които те гледат

и е ужасно,

всяка вечер цвета се мени.

Това за теб е празнотата,

за съжаление от вътре си си сам,

но няма да запълня повече душата ти

с каквото и да е обичане

или отричане

да знаеш.

Харесай тези редове и отмини,

пиши на следващата дама с кърваво червени устни.

Разкажи й колко си 'вървежен',

как света въртиш за ден,

може пък и да ти върже-за ден,за нощ,

за две поредни.

После само леко с нищетата,

пропуснати повиквания от тъжен лукс,

който пак се къпе във тъгата си след

свършената празнота.

После само леко със обажданията,и с

романите за сбъднати мечти.

Можеш да поръчваш спомени от миналото,

без да можеш пак да ги платиш.

Можеш да изстрадаш самотата ми,

можеш да ми пратиш и цветя,

тях ще ги приеме празнотата ми.

Моят нов лечител на тъга.

Много ли е трудно да се спреш,

връщаш се назад, не спираш.

Няма смисъл от излишни междуредия,
от  любовта ми няма и частица.

Обичала съм само по веднъж,

другото изобщо не го смятай,

умирала съм само не за мъж,

плакала съм, само че от радост.

След като умрях се преродих,

и тогава се качи цената на сълзите ми.

Тя не струва никой мъж,

болката чете се във очите.

Изчакай ме..ще дойда да те утеша.

Със тръпките от моето обичане.

И някак си ще спра света,
но няма никога да те обричам.
Търпелив бъди и само дишай,
леко се събличам пред очите ти.
Дишай. Само дишай.
Дантелата ще скрие и сълзите ми.
Леко докосни ме с пръсти,
после пробвай с цялата ръка.
Допира ти е приятен,
пробвай да докоснеш и душата ми.
Гола съм и някак ще те утеша,
но да знаеш после много ще обичаш,
да говориш,
да мълчиш.
мечта,илюзия и някакво привличане.
Лесно ще забравиш самотата.
Аз мога бързо да те отведа,
но ти ще можеш ли?
---
(да стигнеш до душата ми?
С теб заспивам,но сънувам все сама.)

Забрави за мен и изтрий всичките следи,

които сам си начерта.

Пътя към дома ми - бързо заличавай,

хич не се чуди.

Аз си тръгнах вече,

в мислите,в леглото,между редовете.

Железата във сърцето ми убиха

всичките възможни тръпки.

И пак роди се в мене суетата,

не е модерно вече да обичаш.

;)

Колко време ти отнема да се осъзнаеш за това кой си и какво те радва. Възможно ли е това, брутално ли е, че до определена възраст си просто никой..просто продукт на заобикалящите те хора. Не сме безхарактерни, даже напротив - убедени сме в норми, убедени сме в начини. А колко по-истински сигурни сме след като започнем да вкусваме от хилядите питиета, поднесени от живота?

Ето например аз не знаех, че обичам да творя. Но въпреки това разбрах кога съм истински щастлива.Не можеш на 16 да разбереш истините за живота. Не можеш да се опознаеш.Ще се промениш поне още 5 пъти.Дори сетивата ти все още не са се избистрили, и изобщо не знаеш какво се случва.

Колкото повече опознаваш себе си - толкова повече ще се обикваш.

Знаете ли каква е тайната на 17 годишните - един ден просто се събуждаш и виждаш, че си готина. Решаваш, че ще скъсаш старите си дънки, ще си сложиш от по-тъмното червило, ще изправиш косата си - не, ти си си същата. Но вътрешно гориш.

Нали знаеш, че когато минеш покрай масите, всички се обръщат...харесва ти,нали?

Постепенно се преоткриваш, можеш да имаш всичко. Хубава си и си млада, а и страстта, която блести от очите ти не остава незабелязана. Не, не си се облякла стилно и не си с обувки от последните колекции,нямаш айфон, обаче блестиш.

Сега, когато ти говоря ти се разпознаваш в думите...искаш ли нещо да ми разкажеш?

---------to be continue

Цветята във градината са много,

все различни, все цъфтят,

но душата пълни се с отровата

от бляскаво-лилавият им цвят.

Как боли от тях не е за вярване,

а уж за красота стоят.

Лъжите им са малко в повече,

както и фалшивият им свят.

Така са и онези,за които пием,

все са лоши, все блестят,

но сърцата ни кървят и молят се,

за влизане във техния живот.

Как плачеме за тях не е за вярване,

а уж сме все красиви през деня,

лъжите им са малко в повече,

както и жените през нощта.

В душата му се криеха неща,

тъмни като черна орисия.

Нямаше навън жена,

която лесно да избяга.

Да се скрие.

Нямаше навън жена,

от която да изпита болка,

също като с радостта - 

не я познава даже малко.

В погледа му имаше звезди,

обаче в планове за лоши сделки.

Този мъж си нямаше душа,

и никаква следа от вяра.

Този мъж си нямаше мечти,

а само планове за груби саботажи,

от които той печелеше пари.

И изобщо нямаше да се откаже.

Страшен беше и ужасно груб,

винаги обличаше се в черно.

Можеше да се изкъпе във сълзи,

на жени, които не е наранил.

В душата му се криеха неща,

а погледа му - кух и леден.

Но щом усмихнах се - подаде ми ръка,

а след това забравих думите,
и времето.