Врата.

Врата.

Да тръгна или да остана.

Поглеждам към последната следа,

умирам от дълбока рана.

Не искам да познавам любовта,

дори не искам да докосвам част от нея.

Рискувам,пропилявам младостта,

не искам да съм с теб и не умея.

Ще изтрия и последната следа,

и всичките след нея линии,

надалече ще оставя празнотата

и всичките отминали красиви мигове.

И по-красиви знам...ме чакат.

Някъде си там във времето.

Забранявам на очите ми да плачат,

и забравям теб...и себе си.

Така,че..

От тебе няма да бягам,

но няма  и ужасно да те чакам,

и разглеждайки душата ти през моите очи

ще преценя дали да се врека във вярност...

..и не със подпис или някаква хартия,

а душата ми,че твоята в любов ще я обвие.

Или другия вариянт е

със любов да те убия.

Ти внимавай.

От тебе няма да бягам и няма и ужасно

дълго да те чакам,

да бъдеш с мене или не..

Защото така или иначе

ще ти взема сърцето,

и въобще не ме бърка дали е заето...изтривам

и взимам,

реша ли,че дошъл е твоя ред.

Така,че решавай.

През какво си минал?

...- минах през ужасни дъждове,

а лошото е,че и в мен валеше.

Когато ми се сгряваше сърцето

в мисълта ми ти беше.

Минах снеговити ветрове,

и за малко себе си щях да изгубя,

но погледнех ли към двете ми ръце

се сещах как със тях съм те прегръщал....

Преминах през високи планини,

на върховете хората са все с усмивки,
а аз си мислех как до мен да си,

и колко силно те притискам.

Минах и пред Ада...и познай,

по-хубаво ми беше от живота ми без тебе

все мислех си за двете ти очи

и как ме гледаш непринудено смутена.

Сега ако се сещаш..си признай,

след толкова мъчения и липси

прекосих света и моя рай

е твоята въздишка силна.

Не те обичам,не...признай,

че моя свят си ти.

Кое любов е?

Аз не искам ти да ми принадлежиш,

аз искам твой да бъда още!