EX!

Няма да плача за теб скъпи,

не това си избрах.

Много добре осъзнавам с ума ми,

че не си това,което исках,

а аз не съм което бях.

Нито ще те моля да оставаш,

нито ще тъгувам през нощта.

Аз не съм от тези дето стават

с мисълта за бившия,

и свиквай със това.

Освен сълзливите истории,

ще забравиш всичко друго с мен,

в огън жив ще изгориш,ако ме заговориш,

в ледени води ще плуваш

с всеки поглед сочещ мен.

Когато сме щастливи-сме щастливи,

но когато се раняваме ще е до край.

Недей със разни други да ме дразниш,

аз нищо не изпитвам,

само празнота.

:)

(...)

Крием се зад маски и се правим, че сме силни и че всичко е наред.Само вътре във душите ни е сянка,но тя не вижда бял ден и светлина. Ние сме от силните момичета,които все не плачат,

които все мълчат.

8 Безкрайност

Всичко свърши.

Щом затвориш врата си отиваш.

Хвърляш ключа и бягаш с всички сили,

опустошена и празна.

......

Не искам със теб, ти си чужд.

За мен няма място в тази картина.

Пак ме изгаряш и пак няма да спя,

провал след провал е тази моя роля.

Разпадане на части, а след това тъга

за малко сме щастливи,а после всеки сам

сглобява своя свят.

Ти си с нея там и аз съм с него.

Зад големите си очила ще скрием

погледите, и илюзията между нас.

Кой би могъл да ни разкрие,

след като отдавна все сме пас.

Усещането на объркани емоции,

тръпки във стомаха,след това тъга,

отдавна свикнах все така да те обичам,

от и до безкрайността.

Adore

Усещам те във атмосферата.

                                                      Дори във тъмното блестиш.

Безумно е как много си приличаме,

дори когато си мълчим.

Ти не можеш да заспиш- аз също,

умът ми се разхожда в синева.

И не,не съм изобщо тъжна,

щом ме грее твойта топлина.

Във усмивките си се намираме,

пътешествия броим и лекомислено простираме надеждите и нашите мечти.

Щастлива съм,че в този свят сред хората

открих съвпадащите с моите очи,

Запознах се с обичта ти и с опората,които твоят свят ми подари.

И не, не търся теб сред хората, 

моя свят е пълен

моя свят си ти.

Заедно

Доближих се до нея и я попитах:
"Кой чакаш?",

а тя не се стресна,нито отвърна.

Само погледна ме с болка позната,

и тихо заплака

със сълзи като тръни.

Не можех да тръгна,

не можех да я оставя сама насред дъжда.

Таксито отмина,а ние потънахме

в черна,безмилостна тъга.

Вода от очите, вода от небето,

сякаш някой Бог е полудял.

Гласове не се чуват,и аз не се преструвам,

че всичко свърши.

Даже и света.

Ръка за ръка.
"Аз ще ти помогна.Двете с теб ще спрем дъжда."

От днес нататък няма да вали,

нито в мен,нито в теб.

И опустошителната буря свърши.