В душата му се криеха неща,

тъмни като черна орисия.

Нямаше навън жена,

която лесно да избяга.

Да се скрие.

Нямаше навън жена,

от която да изпита болка,

също като с радостта - 

не я познава даже малко.

В погледа му имаше звезди,

обаче в планове за лоши сделки.

Този мъж си нямаше душа,

и никаква следа от вяра.

Този мъж си нямаше мечти,

а само планове за груби саботажи,

от които той печелеше пари.

И изобщо нямаше да се откаже.

Страшен беше и ужасно груб,

винаги обличаше се в черно.

Можеше да се изкъпе във сълзи,

на жени, които не е наранил.

В душата му се криеха неща,

а погледа му - кух и леден.

Но щом усмихнах се - подаде ми ръка,

а след това забравих думите,
и времето.