Лъжи ме

Спрях да те гледам в очите,

когато те лъжа на живо.

Не мога да искам лъжите,

да бъдат моята спирка.

Не трябва да бъда такава,

а искрена и много добра.

Но когато любовта подаряваш,

тя носи само тъга.

Та..когато те лъжа красиво,

ти тръгваш ядосан и тук

настъпва неловко мълчание,

аз го правя просто напук.

Но всеки път, когато потъваш

във моята бездна с лъжи,

се влюбваш отново 

и крещиш ми ядосано:

"Излъжи ме отново..лъжи!!" ...

Труден е света

Когато стане тъмно,

там във тишината,

изчакваме се мудно, 

не е за първи път.

Сваляме си маските,

макар и да е трудно,

макар да е за малко,

... това бягство от света.

Поглеждаме в очите,

които никога не плачат,

и търсиме опората

 един във друг.

Това се случва трудно,

и винаги за кратко,

на ум си обещаваме:

"последен път!"

Измислени усмивки,

скрити под тъгата,

и глупави закачки

за пореден път.

Листа е откъснат,

сложен е печата,

тръгнах надалече,

труден е света.

Тръгнах си от тебе,

но аз одавна вече,

не си тръгвам от тебе,

бягам аз от друг.

Труден е света,

но когато стане тъмно,

там във тишината,

ти ще бъдеш всъщност.. тук.

my wish

Този път в огледалото гледам

и се чудя какво да потърся.

Някой принц, или приказна фея?

Грешен път или вярна афера?

Всъщност нищичко вече не искам.

А и пътища вече аз нямам.

Извървях ги безмилостно всичките,

не до края. Но пък отначало.

Поглеждам отново в очите си.

(И без това никой друг не го прави).

Да,черни са ми очите.

Последният в тях се одави.

Но не го помня много.

И не искам да знам днес в какво е облечен.

Искам си принца! Пожелах си и рицар!

Дано поне единият да ме намери...!

Мълчаливо

Влюбени във времето сме ние с теб.

Губим се, а после дълго търсим,

някой в ролята на подходящия човек,

който от това да ни отърси.

Честичко експресно го откриваме,

и този път така се случи.

От него грубо си прикриваме,

чувствата и грешните емоции...

Нашите..тези общите..

за които ще си мислим цял живот..

И когато пак ти стане тъжно,

обади ми се , любов...

Цял живот, когато станеш тъжен,

моя номер ще набираш със надежда..

Въпреки,че аз съм болка,

болката, която те подвежда..

Цял жвот,когато си нещастен

ще ми се обаждаш и ще си мълчим...

Мълчаливо ще е нашето си щастие,

мигове,усмивки и мечти.

Благодарност

Думите ни все не стигат,

и все остава нещо неизказано.

Тръгваме си полу-чути,

молим се за втори шанс.

Често чукаме отчаяни,

на съдбовната врата.

Понякога оставаме отвън,

но често ни сполита радостта.

И в тези,истинските мигове,

се смеем и сме истински щастливи.

Ала винаги желаем още щастие,

никога не сме го оценили.

А когато паднем пак във дупката,

се сещаме,че в старите книги,

пише да сме много благодарни,

дори и мъничко да сме щастливи.

Малките момичета

Ние сме от малки,малките момичета.

Смеем се силно,бурно,заразително.

И често може би сме ужасно невъзпитани,

мислим си, че знаем всичко за света.

Даваме надежди и празни обещания,

гоним често всички думи неизказани.

Но когато стане тъмно нашите желания,

са нашата реалност.С многото наказани.

Когато ни сравняваш с големите жени,

за тебе ние сме,бяхме и ще бъдем

тези дето пълнят ви нелепите мечти,

вятърът,от който не можеш да избягаш..

И когато ни сравняваш с големите жени,

в нас откриваш бурна,истинска емоция,

сещаш се, безумен огън,че гори,

и след скандала няма да ни видиш на завоя.

С нас запълваш малкото си,истинското време,

и знаеш си,че днес не е като вчера.

Ние сме от малки,малките момичета,

обичаме света и той много ни обича.