Избор

Можеше да имаш всичко.

Hо е друго да обираш измислени звездички,

поради глупост.

Можеше да си красивата и силно грееща луна,

но избра сянката.

Можеше да бъдеш огън - ярък и горещ,

но избра пепелта.

С твоята енергия и красота,

можеше да повалиш дори и крепост.

Но избра си да грешиш-

във твоите мечти това е смелост.

Можеше да си със мен и заедно 

да разрушим представите за "свят",

само,че избра да бъдеш сянка,

сива и измислена..Мъгла.

А аз пък съм създадена за да вървя,

и дори, когато спя мечтая.

За мен светът не свършва с точка тук.

За мен това е просто запетая.

Ти вярваш ли?

Една причина да ме забравиш:

аз не съм лесна за обичане.

След всеки топъл жест ще се давиш

в потоците от моето обричане.

Обричане, което сам ще опознаеш,

преди да си усетил щастието с мене.

А когато ме целуваш, вече знаеш,

че оставаш истински без време.

Време, във което ти - хипотетично,

щеше да си истински обичан.

Но пък пеперудите със мен те гъделичкат,

а аз целувайки те вътрешно се разсъбличам.

И във малкото моменти, като този, 

ще те обичам истински и ще те пазя,

защото точно за това,че те боли,

ще се обичаме. Поне до края.

(Така, че по-добре ще е да ме забравиш.

Изтрий ме.Моля те. Не ме набирай.

Аз съм вече чужда, но пак съм ничия,

как ще ме завържеш,как ще ми прощаваш...

Как ще те обичам като знам,

че душата ти е топла и ранима,

нима ще мога аз да я спася,

ти вярваш ли на дъжд насред пустиня? )

Поглед на годините

Не за дълго,нито кратко. 

За неопределено време,

ще те срещам, ще ме срещаш.

Ще си мисля аз-за теб, а ти - за мен.

Не много често,не всеки ден,

но ще се случва.Въпреки времето.

Аз не съм жената на живота ти,

нито тази, която ще те задържи.

Само подарявам ти емоции,

а ти ме галиш с твоите очи.

Не искам нищо, само да си тук,

и не всеки ден, не по много.

Имам всичко и съм силна,

не са ми нужни други хора.

Без излишни думи, без излишни драми,

никакви обещания или забрани,

аз съм с теб,и ти си с мен,

в реалността,

във дните,

и в отчаяния поглед на годините.

След

След въздишките,след "Обичам те",

след изневярата и бързото обличане,

накрая, след сълзите и среднощните разговори,

след червените слушалки...нищо не остана.

Ще ме питаш защо ти се сърдя  и защо те подминавам,

и на ум ще се чудиш какво си направил.

Всеки път щом можеш,ще говориш със мен

и ще ме гледаш в очите,а аз ще треперя.

Все ми казваш,че искашс мен далеч да заминеш,

че ме искаш за себе си,че не можеш да спиш.

След въздишките, след "Обичам те",

следват малко промени,

все един от нас бяга,

но сега не си ти.

Накрая след сълзите,след среднощните разговори,

ставам и тръгвам,но не към твоя адрес.

Там отдавна не стъпвам,

и не искам да слушам,

как съсипа живота си,
като си тръгна от мен.