Почакай ме на онзи кръстопът,
в който с тебе
уж случайно
се пресичаме.
Там забравените чувства
все растат,
там има само обичане.
Изчакай ме да дойда,
после ще си поговорим,
ще потърсим и спасение
за нашите души.
Ще се опитаме и теб,и мене
да преборим,
защото все не сме сами,
а сме сами.
Защото аз се връщам в моята си къща,
а ти оставаш ужасно замечтан.
Само,че го няма нашето завръщане
в никой от онези
истински романи.
Почакай ме на онзи наш си кръстопът,
на който истински ще се обичаме
за няколко минути,
за бягство от света,
отричане или обичане?
Отричане.