Като дума неизречена и нечута

Какво да ти кажа,много бързам...

А думите в мене напират,

но знаеш ли колко дълбоко в душата си

съм ги скрила,дълбоко ги крия.

Запечатах всичките чувства,

и тебе отдавна затворих,

не ме разбирай погрешно,

затворих,но не те изхвърлих.

Понеже беше лош,циничен,груб,

такава беше любовта ти-

и сладка и люта,

така остана във душата ми-

като дума...нечута.

Не искам никой и нищо,

светът е празен и пуст.

А вече така уморена съм от хората,че ги мразя.

Мразя до смърт.

Макар,че е образно казано...

имам двама,трима любими човека,

но живота те кара (страдайки)

да живееш на собствена,твоя планета.

Където цветята са твоите,

и птиците шептят твойто име

даже и тревата (гъделичкащата)

ти рисува някакви цветни картини.

И най-отгоре на стълбата

или на последния етаж

даже и първи в колоната

винаги поставяш АЗ.

Е... имаш няколко любими човека,

които за теб биха скочили,убили не един,не двама...а трима,

има ги някъде братко- и вярвай ти си щастливец,

ако живота до теб ги е оставил,

и ако когато звъниш има кой да ти вдигне,

защото от мене отпрати ги,

и те ме гледат сякаш от високо,

 аз свещи паля им-а те ме пазят някак си от злото.

Аз съм лоша..много лоша,

но с усмивка на дете и няколко гроша

ще си купя и твойто сърце.

Проблема при мен е,обаче,

че тези проклети сърца,

освен,че шумно плачат

също кървят през нощта.

От къде да взема тази сила

точно твоето да го спася...

и точно като луда самодива

искам тялото ти да взривя.

Искам ти за мен да се разплачеш,

сякаш няма да го правиш доживот,

а аз да се гърча на пода

от твоите капки любов.

Не съм лоша,изобщо не съм,

но тези скапани,тъжни сърца

ме карат да чупя и няма да крия,

че искам точно теб през нощта.

От твоето ТОЧНО имам нужда,

и те моля те,моля...прости,

Не съм лоша,изобщо не съм,

щом сърцето ти до мен ще заспи.