През октомври

Често на ум си измислям, мечтая за нов мой живот,

заменям грубо остатъчни образи,

вилнея със сила,и много любов.

Изтривам нелепите спомени, потръпвам от капки тъга,

а всъщност ме гони носталгия,

към твоята затворена врата.

Копнея за старите грешки,

и за риска необмислено поет,

и ще ми липсват въздишките твои

посред нощ след бутилка "Moet".

Когато все ме молиш да оставам,

а аз все си тръгвам сама,

но знаеш ли..вече не искам да бягам,
аз имам всичко.