La cara oculta

Не знаеш колко дълго сутринта те чаках.
Под звуци на пияно си те мислех още.
Загуби ли се? Толкоз ли далече бях,
че не можа за две години ти да ме намериш.

Ти не я познаваш,нито тя-тебе.
Мислите,че ще живеете щастливо.
Но аз съм там зад този писък,и зад огледалото,
което ви изглежда приветливо.

И често сутрин двамата заставате,
оглеждате си образите сиви.
Но аз му липсвам.Ясно ви е и на двамата,
че сивото превръщам го във синьо.

После тя целува те по бузата.
Усмихва се,изглежда мило.
Тя пръска нежност,страх я е от другата.
Която някога ще те намери.

Но аз не бързам.Тук зад огледалото.
И виждам как отчаяно се мъчиш.
Влюбил си се тежко,но във тялото,
ала душата трудно ще олучиш.

Поглеждаш се и свиваш устни.
От тъга,от болка,от обида.
А след това докосваш огледалото със пръсти,
аз бях там,за да си отида..