Да ми се случиш

Да ми се случиш

Не искам нищо.

Не искам погледите ти,не искам думи.

Дори когато те виждам, не искам.

Защото ми е трудно.

Честно казано - боли ме,

и не - не си затворена врата.

Все се мъча там да те заключа...

но не мога.

В тебе е ключа.

Виждам те за пет минути,

а след това си с мене дни подред-

в мислите ми, във съня ми,

изчезни!

Казвам ти, недей!

Не смей да ми предлагаш

да се връщам,

искам те, но не така.

Недей да гледаш сякаш

жертва си,

защото ти си тръгна.

Аз не можех да те спра.

Сега ме наблюдаваш и се чудиш,

какво ли беше с мен.

Казвам ти,недей да мъчиш

и мен,и себе си,и нея!

Преди остани

След разделите се чувстваме опустошени.

Ограбени и неразбрани. 

Задаваме въпроси, гадаем отговори,

и все сме тъжни. И нещастни.

Накрая се запитваш...това ли са очите,

които искаш да те лъжат.

Това ли е човекът от мечтите ти.

Във тишината няма звук,освен 

плачещата ти душа.

Спаси я.

Тя отговори търси.

А пък времето все не лекува,

безмилостно е. Няма край.

Във този малък свят въртим се

и търсим щастие.Или любов.

Но всичко свърши ,

и няма смисъл от излишни драми.

Ти си голямо момиче и тази раздяла

е тежка за теб като камък,обаче

си силна и можеш сама да продължиш.

Не ти трябва Никой и място до теб той няма.

Благодари му за красивите моменти

и гледай само как ще изгори.

Гледай го в очите всеки път 

след една,след две,три години,

когато ще те отвлече,

защото иска пак да сте сами.

За болката благодари му,

и за образа му в твоите мечти.

Обърни се и тръгни си,

и ще чуеш

"Остани."

Да потанцуваме

Да потанцуваме с нашите сенки,

да бъдем себе си,когато сме сами.

Пространството със страст да го изпълним

И всичко покрай нас да изгори.

Аз ще бъда твойта буйна младост,

Ти ще бъдеш първият ми зов....

Може би за теб ще се разплача

( сякаш няма да го правя доживот).

После ти ще тръпнеш от желания,

Аз ще бягам уж умишлено,

Но завинаги в ръцете ти оставам,

Защото нашата любов е истинска.

December

Декември ми носи онова, което цялата година е пропуснала.

 ПС: 

Чудя се, уж го мразя, 

студено е и все вали,

и сякаш както във живота-

когато мразиш някой,

той те обича,нали?

Все ми носи някакви емоции,

целувки и любов във полунощ.

Приказни еуфории във кухнята,

вино и вечери на свещи.

Топли и уютни кафенета,

приказки с приятелки за любовта,

която цялата година чакаме,

(а все накрая ни връхлита.)

Винаги си обещавам да изпратя

грешките си и нелепите неща,

но все започвам новата със грешка..

Сладко ми е да греша.

И приключвайки старите истории,

слагайки точка и казвайки край,

тя започва да ми прави нови спомени,

и нямам време за тържествен край.

Високо

Различно.

Ти избираш дали да виждаш

себе си във всяко второ

"огледало",

за мен това е важно,

времето тече и не е спряло.

Не искам да се виждам 

в чуждите животи,

и до мен ще бъде някой,

който оценява.

Щом си там,

признавам - ти не си различен,

ти си поредния шпионин,

връзка на провала.

Там си стой -добре е,

аз съм ти високо,

как дори успяваш да ме видиш?

Не, за разлика от всички,

аз не искам да ме гледаш

и не искам твоя номер

в телефонния си указател.

Как да кажа, 

всичко е въпрос на време,

но да виждаш злато във утайка-

непростимо.

И дори да искаш друго

късно е,не можеш.
Не можеш да избягаш от съдбата.
На утайките поискай прошки,

току виж са заприличали на злато.