Научих се да се усмихвам и на въпреки,

научих се да бъда лед студена.

Научих се, когато сълзи стичат се,

да се усмихвам,даже и ранена.

Така съм свикнала да бъда друга,

че истински не помня себе си.

Трудно някой може да ме нарани,

трудно някой може да ме счупи.
Забравих в себе си онова

доброто,търпеливото момиче,

която вярва в светещи неща,

което вярва и обича.

И опитвам се да я намеря,

но новата във мене надделява.

След двадесет и две порастваш,

след двадесет и две болезнено затваряш,

всички глупави надежди,

всичките безсмислени мечти,

тогава просто не вярваш във хората,

и вече просто не боли.

Просто букви е името ти,

само спомен е всичко с теб,

нищо вече не значиш.

Остаряла картина и решена задача.

Знаеш ли как се гордея,

че вече усмихвам се искрено,

и не само,че себе си безусловно владея,

а и всичко край мен 

е красиво и истинско.

Довиждане,чао.

На теб, и тъгата.

На това,че зависи от тебе съдбата ми.

Забрави за играта, която измислил си,

аз напуснах мечтата ти да бъда

измислена.