Когато си тръгваш не си ти

Непознат си.Далечен.Случаен.

Не те познавам и не ти прощавам

нелепите думи и грозни лъжи.

Когато се връщаш си ти..

и миришеш още на мен.

Обсипан си с целувки от различни,

към които си останал лед студен.

Когато си с мене блестиш!

Но само когато си с мене!

Разтапяш се в ръцете ми

и губиш представа за времето.

Едно празно място остава след мен,

а нощите -празни. 

Празни с някакви си героини,

на които повтаряш,

че се справят прекрасно.

Но когато си тръгвам съм аз,

и по-истинска не мога да бъда,

убих хиляда героини,

но станах друга.

Станах друга.

На дядо ми

Аз съм тъжно малко човече с липсваща част от душата...

И вие дори всички,заедно,на куп не можете

 да бъдете или върнете тази част от мен...

Той ми носеше цветя на всеки празник,

и всеки ден ми звънеше да ме пита

какво правя,какво ще ям,къде ще ходя,

а накрая все ми казваше:
"Целувам те.."

Той ми купуваше плодове и ми ги носеше вкъщи,

а също така и ми даде да се науча да карам на колата му.

Той беше готов да даде всичко за мен,

а когато и двамата бяхме болни му казах:
"-Страх ме е,не искам да умра."

А той ми отговори:
"-Няма деди,няма.Всичко с теб ще е наред,но за мен не знам."

И сега,когато телефонът ми мълчи...

Когато той не се прибира...а иначе все носеше цветя и

сядайки пред телевизора започваме да се смеем на турските сериали,

а после баба започва да разказва за работата си и така се унася във приказки

че ние започваме да я имитираме и да й се смеем.

А през това време той преглежда брошурите с намаления,

защото много обичаше да ходи да пазарува.

Сега гледам небето и се чудя

...Къде си? Защо ми мирише на теб?

Защо вече няма на кой да казвам "дядо",

защо живота те изпрати толкова бързо...

И всичкото "защо" се къпе във сълзи..

"-Много здраве ти желая..хубавото ми момиче..."-последно ми каза

А аз ти отговорих:
"-Обичам те деди....много те обичам.."

Бели орхидеи галят ми краката,

както мъжките сълзи проправят 

път към женското сърце...

Само,че от вътре аз съм празна.

Няма те,няма те...

Без теб деня остава празен,

както хилядите други в календара.

И смеха на малка фея е заразен,

но не чувам

Вече нищо нямам..

След всичките затворени врати
и многото красиви думи
празното пространство ме взриви,
както и лъжата по между ни.
След всяка твоя дума-празнота
и пак онази тъпа болка,
която все ми пречи да заспя,
която все ме моли да се боря.
След всеки слънчев лъч-тъга
в завоите на нашето обичане.
Празна съм,а в тая празнота
дори не си приличам
****
дори не си приличам...

Не обичам да е празно.

Щом не чувствам,а пък дишам.

Някак си е безобразно,

как със тебе си приличам.

Не обичам,не обичам.

Много повече е...знаеш!

По това не си приличаме,

а и истината крием.

От днес за мене любовта ти

има ново важно име-

за ръка със самотата

и това ще си отмине.

От днес за мене любовта ти

се нарича чужда песен,

някой друг ще я заслужи,

някой друг ще я изпее.