Винаги януари се изплъзва,

в следващия пак броим.

Март тревогите разкъсва,

а през април сме пак сами.

Може би те срещнах в май, не зная,

а пък ти през юни приказно ме преоткри,

по нататък бяхме двамата в дует със няколко вълни.

Август беше адски топъл-както и мечтите между нас,

но септември (заедно със листата), хвърлих зарче и получих шанс.

След това ми е мъгливо-през октомви вярвах в чудеса,

Бях забравила кое ми е любимо,и някак си избягах от света.

В моя месец бързо се събудих, ти питаш кой?

Ноември може би.

А през декември ...в края...пак потърсих теб..

Мечта със мириса на портокалови кори.