Обичах го с душата си и плаках,

някак си ми свърши и света.

Нямах си идея,че след болката,

не идва както казват самота.

След много пеперуди и усмивки,

след много дъжд в очите и тъга,

идва, казвам честно - нищото,

което никога не пожелах.

Нищото е просто тишината,

счупени криле на пеперуди,

усмивка въпреки тъгата,

спящата душа на буден.

Силата, която те изправя,

и остава в теб дори и след това,

тя плува безпосочно в безразличие,

не я докосват пламъци,пожари...