Изгубен

Някъде там, над мълчаливите покриви,

над всичките хора, и всичкият срам

се крие съдбата, която за хората

е чувство, мисъл, смърт или блян.

Някъде там,над прекрасното утро,

над човека, за когото си готов да умреш,

се крие и друго..по-истинско,сложно

не тръгваш към него,но не можеш да спреш.

Някъде там.. след излишните думички,

многозначните погледи и мойта любов,

аз ще чакам.. ще гледам ..

и не искам завръщане,

аз ще бъда със теб,

но не във този живот.

Другата аз

Звукът на камбани

ми пълни душата с излишни тревоги.

След теб, аз затварям вратите на своите болки.

Накрая съм вече това,което си тайно мечтал,

но чак накрая...и без да знаеш...

Без да знаеш аз правя това,

което си искал да правя.

Мълча си, когато летя,

и бягам, когато мечтая.

Не търся нова съдба,

а кротко живея си моята.

Не е това мойта мечта,

но забравям отминавайки завоите.....

Накрая прекалено боли.. и никой не иска да чуе

истината и всички тъги,

които непременно я съпътстват.

Накрая душата ти спи,

а ти си уморен да ми прощаваш

и не искаш с добрата във мен

даже да се запознаеш.....

Mistake

Пишем съдбата забързано,

не можем да вникнем в същинското.

Живота си бързо объркваме,

и търсим красиво завръщане.

Оставяме някой любим,

за да търсим красиви моменти.

Нощем често не спим,

и си обещаваме да бъде за последно.

Чукаме на грешните врати,

по чужди пътища вървим и все се молим:

този,който наранили сме - да ни прости,

и този,който наранил ни е - да се помоли.

Обещавам

Един живот не ми е достатъчен

да те намеря и да те обикна.

На душата ти да дам постеля,

и със твойте недостатъци да свикна.

Един живот не стига,

да ме забележиш 

и за мен да мислиш

в дългите безсънни нощи.

Няма да ми стигне и да те открадна,

а и винаги ще искам още.

За един живот не мога да направя

всичко,което искам за теб.

Но обещавам ти завинаги, до края

да бъда с теб,да бъда с теб..

Да бъда твоя най-любим човек.

Момичето,което.....

Момичето, което те чака да си тръгнеш

си има нов любим любовник.

Остави я сама и мислеше,че самотата

ще бъде нейна най-добра приятелка.

За твое съжаление обаче

малко извънредно ще те изненадам.

Жените като нас отдавна не плачат

и на нищичко не се надяват.

Имам още какво да ти кажа...

Макар,че си тръгваш ПРЪВ..си самотен!

И много е жалко за тебе,

че я загуби само за ден.

(...но само на думи,защото

тя е избягала от тебе доста отдавна,

но нищо.

Тръгвай си силен.

На тебе само това ти остана.)