Пакост или лакомство?

Само ако знаехте,

че половината от нас правят същите неща,

но не всички,само на половина.

И как ще познаете,

по светлината в очите,

по топлината от тялото,

по цвета на устните,

или това, което оставяме

след всичко, което сме ви дали.

Да,половината от нас,не всичките,

като магнит се лепите, после трудно си тръгвате,

трудно е да дишате от нашия въздух.

Трудно е,нали?

Трябва да ни имате,

да ни притежавате,

да ни стискате,

да сме ваши.

Собственост.

Твоето име до моето.

Твоето тяло до моето.

Въздуха е тежък,но само за мен,

ти си пристрастен.

Колко пъти ще треперя над екрана,

колко пъти ще се чудя:
Ти ли си?

Този,от когото имам рани,

този,от когото ме боли.

Докога ще натъжавам и душата си,

от хилядите думи...

Без прости.

Късно ли ще е да те забравя,

ако чак сега затворя своите очи?

Знам само,че е късно да съм твоя,

но не съм на никой друг.

Своя съм. Сега съм моя.

Мога само аз да се раня.

Тогава ще изплача океани,

и дори от мъка да умра,

ще знам,че аз съм си виновна,

и мойто име ще крещя от самота.

И лесно ще си понеса вината,

щом твойто име няма да е там.