Винаги януари се изплъзва,

в следващия пак броим.

Март тревогите разкъсва,

а през април сме пак сами.

Може би те срещнах в май, не зная,

а пък ти през юни приказно ме преоткри,

по нататък бяхме двамата в дует със няколко вълни.

Август беше адски топъл-както и мечтите между нас,

но септември (заедно със листата), хвърлих зарче и получих шанс.

След това ми е мъгливо-през октомви вярвах в чудеса,

Бях забравила кое ми е любимо,и някак си избягах от света.

В моя месец бързо се събудих, ти питаш кой?

Ноември може би.

А през декември ...в края...пак потърсих теб..

Мечта със мириса на портокалови кори.

Обичах го с душата си и плаках,

някак си ми свърши и света.

Нямах си идея,че след болката,

не идва както казват самота.

След много пеперуди и усмивки,

след много дъжд в очите и тъга,

идва, казвам честно - нищото,

което никога не пожелах.

Нищото е просто тишината,

счупени криле на пеперуди,

усмивка въпреки тъгата,

спящата душа на буден.

Силата, която те изправя,

и остава в теб дори и след това,

тя плува безпосочно в безразличие,

не я докосват пламъци,пожари...