понеделник, 30 юни 2014 г.

На теб

Любовта на мъжа преминава
през още няколко жени,
докато стигне до тебе.
Не говори...
Всичко е празно и нямате време.
Заключени във пясъчен часовник,
и пясъка не ще се промени.
Така сте се заключили във болката,
която без да искате сте причинили.

Такава си е мъжката любов-обича те,
а с тебе още няколко.
Кълне се да е верен до живот,
но в кой живот или по колко..

Такава си е мъжката любов,
мръсен пясък в пясъчен часовник....
Без излишни думи и "защо"
нощта пак пада,
а във утрото-никакви отговори.


петък, 20 юни 2014 г.

Докато не е късно

Да се обичаме,докато можем,
защото после вече ще е късно
за многото нечути извинения 
или изплъзналите се мечти измежду пръстите.
Защото после вече ще е късно
за среднощни мисли с огнен вкус,
в които аз ужасно притеснена
се запитвам още ли си тук...
Да се обичаме,докато можем,
защото после много ще боли,
защото после в хилядите роли
няма да сме аз и ти.
Няма да изтръпваме ранени,
няма да се смеем с силен глас,
понеже истински сме се обичали,
обаче ще сме изгорили "Нас".


понеделник, 9 юни 2014 г.

Ти си от онези жени, които завързват мъжа и го стягат силно,за да не може да мръдне. Красива си, но не достатъчно силна за да обладаеш цялото му тяло само с присъствие. Стискаш силно и се утешаваш, че той е с теб и те обича. Сменяш само въжетата на любовта, която изпитваш. Ту се правиш на лоша, ту се правиш на жертва. Важното за теб е да спечелиш, без да те интересува колко губиш. А той горкия....е залостил истинските си желания и живее в клетката, в която го поставяш..
Ти си от онези жени, които пълнят стаята с дим...и после не оставят въздух,който да се диша. 
Зад онази стена, която той издигна пред теб,е скрил истинската си същност.
И ти ще имаш сватбен ден, бяла приказна рокля ,прекрасен букет от бели и червени рози и празна дупка и огромна пропаст по между ви.
В смелия ти поглед умело си скрила уплахата и тревогата по това да изгубиш нещо,което така или иначе вече не е твое. Отдавна го изгуби зад решетките на своята несигурност. И няма да я излекуваш, докато не бъдеш истински пожелана...сънувана..мечтана...
Когато някой те заобича и пие тайно за теб. Трие хронологии и те крие..посвещава ти песни и му липсваш...иска да бъде буден с теб до четири сутринта...да слуша гласа ти или просто да си помълчите..
Когато изпълниш неговата атмосфера с аромата на сладкото ти желание..и той се моли да влезе в твоя свят без думи. И дори,когато се раните погледа му да издава неговата загриженост и болка..след една,след две,след три години....
Да се обичате....въпреки пропастта, която в твоя случай носи име...
Ти си от онези жени, които получават всичко, което искат..и ще бъдеш от онези жени,които си мечтаят тайно за истинска любов в празно легло.




четвъртък, 5 юни 2014 г.

Героя

Най-добрият ти приятел от днес
ще дава все заето..
Няма ме..изтривам се и бягам...
Не ти трябвам.
Не ти трябвам.
Отвътре се раздирам и се моля
най-накрая да се появи
"героя",
който да спаси душата ми от
хилядите рани незараснали
и многото истерии утихнали.
Загубих се..не знам коя съм.
Страх ме е да се обърна,
страх ме е да чакам..
Една жена без име и без воля,
и с една единствена опора.
В нея вече няма огън,
как ще те запали и изпълни,
как местата празни ще попълни...

Чакам....чакам все героя,
който ще спаси душата ми от черните решетки на затвора.
И колкото и да се моля...моля...
..все е празен пътя и следващите няколко завоя..

Рискувай

Рискувай ме...опитай се да ме
изгубиш..
Избягай!
Пускам те,върви!
Срещни се с много,много хора.
Повярвай на нелепите лъжи.
Рискувай да си с някой,
да се влюбиш,
тръгни по нови пътища и запомни
никога не знаеш точно колко губиш,
никога не знаеш колко сам ще си.

Рискувай се...опитвай се да ме
изгубиш...
Пускам те!
Върви,върви!
Някой друг ще бъде моето утро,
някой друг ще роши моите коси,
ще омирисва нашите калъфки
и ще ми пали свещи през нощта,
докато ти мечтаеш приказно завръщане
пред моята затворена врата.